Психиатрия и психотерапия

Дали и кога трябва да посетя психиатър или психотерапевт?

Каква е разликата между психиатър и психолог?


Често в своята практика, а и в ежедневието си при контактите с близки и приятели, специалистите, които имат отношение към психичното здраве, се срещат с трудността на хората да направят разлика между психиатър, психолог, психоаналитик и психотерапевт.
Колебанието за същността на ролята на тези специалисти често се превръща в препятствието, което застава на пътя на родителите да потърсят подкрепа тогава, когато, по една или друга причина, разпознават в себе си или в децата си необходимостта от някакъв тип специализирана психологичическа грижа. Наред с това, родителското търсене на подкрепа често се бърка от самите родители със слабост и неспособност у тях самите наместо зрялост и грижа за себе си и детето - каквото всъщност представлява търсенето на помощ от специалист.
Ето защо разискването на въпроса за разликите и смисъла на всички тези сложни „психо-“ думи – психиатър, психолог, психотерапевт и психоаналитик, ни се струва важно. Това е и въпросът за поканата, отправена от специалистите към най-същественото в нашата работа – доверието на възрастните и децата към помощта, която им се предлага. И така - ако решим да потърсим помощ за себе си, за детето си или за друг  близък човек при специалист, който има отношение към психичното здраве и благополучие, към кого от тях е най-подходящо да се обърнем и защо?
Разликата в практиката на тези специалисти идва, както от различната професионална подготовка, която са получили, за да придобият квалификацията си, така и от начините, по които се опитват да облекчат човешкото страдание.

Психиатър е специалист с висше медицинско образование, специализирал и работещ в областта на психиатрията – наука, занимаваща се с изследване, диагностициране и лекуване на психически разстройства и болестните отклонения от нормалното функциониране на човешкия мозък.Разстройствата на психиката ни, които са едни от най-често срещаните в нашето съвремие, се лекуват от психиатър.Психиатърът включва в лечението медикаменти, а понякога и в зависимост от индивидуалните особености на пациента може да проведе комбинирана терапия – медикаментозна и психотерапия.
Психолозите, за разлика от психиатрите, нямат медицинско образование, което значи, че не са лекари, а оттам и че не третират психичното страдание чрез медикаменти, въпреки обичайното схващане, че това е така. Психолозите са хора, които успешно са завършили академична специалност «Психология». Използвайки различни тестове (тогава, когато това се налага) и психологично консултиране, те могат да направят оценка и да изготвят хипотези за различни поведенчески и личностови характеристики. В случай, че това е необходимо, психологът може да насочи вас или детето ви за консултация с психиатър, на който има доверие.  Ако психиатърът прецени, може да насрочи медикаментозно лечение (защото той е лекар), подходящо за вашето дете, което да подпомогне работата на психолога и състоянието на детето ви. Психологическата подкрепа обикновено не включва продължителна и задълбочена психотерапевтична работа.
Такъв тип грижа би могла да ви предложи психотерапията. Психотерапевтите се различават от психиатрите и психолозите по това, че са преминали през допълнително специализирано обучение по психотерапия към определена школа. Подготовката на един психолог или психиатър за психотерапевт трае дълги години и отговаря на множество международни изисквания. Много често психиатрите и психолозите са и психотерапевти, ако са придобили тази допълнителна квалификация. Важно е да се знае обаче, че не всички психиатри и психолози са психотерапевти, въпреки че доста често се случва недобросъвестно да се представят за такива (т.е. само обучението по психология или медицинската специалност психиатрия не осигурява психотерапевтична квалификация и правоспособност за практикуване на такъв вид терапия).
Психотерапевтите се различават също и помежду си в зависимост от подхода им към човешкото страдание и разбиранията на различните школи за причините, които го пораждат. Съществуват различни психотерапевтични методи: психоанализа, психоаналитична психотерапия, когнитивно-поведенческа, краткосрочна терапия, психодрама, позитивна терапия, фамилна терапия и др
Клиничен психолог е тесен специалист, обучен в областта на клиничната психология – в по-широк смисъл медицинската психология. Клиничният психолог работи с физически и психично болни хора. Той умее да диагностицира различни състояния на базата на утвърдени в практиката му тестове.

За какво служи психотерапията?


Психотерапията е начин за повишаване на самопознанието и улесняване на усъвършенстването. Тя е един инструмент за изследване на нашата собствена душевност и потребности. Тя позволява да се предотврати появата на психопатология.
Именно стремежът към психична хигиена е причината, хората в развитите общества масово да ползват услугите на психотерапевт. Те затова са и развити, защото не от вчера ползват такива услуги.

Когато дребните, ежедневни проблеми бъдат своевременно преодолени или предотвратени, не се създават условия за тяхното натрупване в психиката. По този начин се гарантира и отстраняването на предпоставките за бъдеща поява на евентуални по-сериозни психични разстройства.
Психотерапията помага на нормалния човек да се справя по-добре в ежедневното си функциониране в условията на все по нарастващ стрес. С нейна помощ всеки нормален човек може да увеличи директното си влияние върху ежедневието си и да променя начина, по който се случват събитията в него. Това включва въздействие върху отношенията в семейството, работата, любовта, общуването, социалните контакти, емоциите, навиците по посока на баланса и хармонизирането им. Посредством психотерапията човек получава възможност да моделира живота си така, че да се чувства по-пълноценен.
Различните методи на психотерапия постигат това по различен начин и в различна степен обхващат целостта и многообразието на човешката психика. Но те съществуват, защото всеки е малко или много уникален е всеки има нужда от нещо, което е най-близко до него. Ако всички бяха еднакви, щеше да има една психотерапия

Аз не съм луд, защо да ходя на психиатър?


Когато за пръв път ви изпратят на психиатър, най-честата реакция е на обида и отвращение. Обикновено се впускате да убеждавате близките си и лекарите, с които до момента сте се консултирали, че не сте „мръднали”, че наистина имате проблем, че не сте симуланти. Не разбирате, как един психиатър може да ви помогне, след като вашите проблеми не са въображаеми – те са съвсем истински. Спомняте си, как хората около вас са ви казвали да се вземете в ръце и да си помогнете сами и отчаяно започвате да си повтаряте, че нямате проблем… Не сте чак толкова изпаднали, че да ходите при психиатър, или в лудница… И това е ваше право. Все пак, има момент, в който става по-разумно да отидете на тази консултация.


Кога трябва да отидете на психиатър?


1. Когато нещата са излезли извън разумния контрол – поведението ви е различно от преди, чувствате се „на ръба“, изнервени, избухливи или плачливи. Хората около вас забелязват промяната и се тревожат за вас. Често това състояние се съчетава с усещане за задушаване, бодежи или тежест в областта на сърцето, сърцебиене,променящо се рязко кръвно налягане и пулс, усещане за стягане в епигастриума, мравучкане по крайниците. Посещавали сте различни специалисти-прегледали сте щитовидната си жлеза, стомаха, кардиологът ви е казал, че всичко със сърцето ви е наред и въпреки това тези усещания продължават.
2. Все по-трудно ви е да компенсирате проблема и да функционирате в обществото, както преди – трудно ви е да ходите на работа, да пътувате в обществения транспорт, да се грижите за семейството си.
3. Някои от действията ви са необмислени и създават материални или морални проблеми на близките ви.
4. Имате страхове или кошмари, които не можете, или не искате да обсъдите с хората около вас.
5. Появяват се телесни проблеми – главоболие, задух, сърцебиене, високо кръвно, болки в корема. Тези телесни проблеми, въпреки целенасочените усилия на колегите соматични лекари, не намират своята причина.
В момента, в който плахо открехнете вратата на психиатъра, с удивление установявате, че там, в чакалнята му не е нито толкова мрачно, нито толкова страховито. А хората, които чакат с вас не са нито безумни, нито зле облечени. Не миришат зле и не ви заговарят без повод – стоят си спокойно и чакат – също, като вас.
 

Какви хора посещават кабинета на психиатър?


Работещи и динамични хора с новопоявили се проблеми – най-често паническо разстройство, генерализирано тревожно разстройство, депресия или обсесивно-компулсивно разстройство.Тези заболявания засягат 30- 50 % от хората и почти всеки от нас в даден етап от живота си би могъл да страда от такова разстройство.
Работещи и успели хора с хронични, но добре контролирани психични проблеми
Хора с хронични заболявания и трайно нарушена трудоспособност
Хора, които по лични или професионални причини имат нужда да бъдат прегледани и тяхното психично здраве да бъде удостоверено.


Какво представлява прегледът при психиатър?


Прегледът при психиатър представлява разговор за проблемите, притесненията и страховете ви. Помнете, че човекът срещу вас има повече опит със страховете и тъгата от вас. Въпреки това, той няма свръх способности – може да ви бъде полезен само, ако сте напълно откровени с него. Понякога може да се наложи лекуващият ви психиатър да поговори и с вашите близки. Това ще стане единствено с вашето знание и съгласие. Нищо от информацията за състоянието и диагнозата ви няма да бъдат обсъждани с други хора . Пълната конфиденциалност на психиатричният преглед е задължителна от етична и от правна гледна точка.


Може ли да бъдете принудени да се лекувате?


Според действащото в момента в страната ни законодателство, ще бъдете принудени да се лекувате само, ако с действията си представлявате заплаха за себе си или за околните. Във всички останали случаи, последната дума е ваша.


След прегледа накъде?


Лечението на психичен проблем, или заболяване е дългосрочно партньорство. Вие и вашият психиатър ще направите избора. Психиатърът ви е отговорен до вас да достигне информацията, от която имате нужда в разбираем и достатъчно подробен вид. Вие сте отговорни за финалното решение. Нека все пак то да бъде информирано решение. Нещо, което сте прочели във форум, или сте чули от съседката не ви прави експерт в областта. Чуйте диагнозата си. Задайте въпросите си. Осмислете отговорите, които сте получили. Отново задайте въпроси. Докато сте готови да вземете решение. Когато започнете лечение, подгответе се това лечение да бъде проследявано отблизо от вашия психиатър. През първите месеци споделяйте всичко ново появили се оплаквания или дискомфорт и ги обсъждайте с вашия лекуващ лекар. Запомнете: колко точно добре ще се чувствате, зависи от вас!


Конфиденциална ли е консултацията с психиатър?


Информацията, която ще предоставите по време на консултацията има конфиденциален характер. Тя може да стане публично достояние само по силата на съдебно решение. Това, че сте посетили психиатър, не ви вкарва в никакви регистри и не може да бъде проследено от недоброжелатели.
Посещението при психиатър е инвестиция във вас самите. Разбира се, че можете да прекарате месеци и години в опити да се преборите с дискомфорта, който ще набира сила в моментите ви на слабост. Но запомнете: когато душата страда, само въпрос на време е и тялото да започне да страда. Тогава борбата ще стане още по-трудна и безсмислена. Удивително е, колко ненужни лекарства сме склонни понякога да изпием, единствено и само за да не приемем простичкия факт, че мозъкът, както и всеки друг орган в тялото може да боледува понякога. Веднъж прекрачили прага на психиатъра обаче, много възможно е да установите, че това е единственото място, където ще ви кажат „това не се случва само на теб!”. Че сте си намерили верен приятел и партньор, който по-често от всички останали ще ви повтаря „важното е да се чувстваш добре!”.
 


 

© 2023 Медикал Плюс